Продукти:
1 щука
6 с.л. олио
сол
черен пипер
1 гл. лук
1 вр. магданоз
1 лимон
брашно
олио за пържене
Начин на приготвяне:
Изчистваме, изкормваме и измиваме рибата. Нарязваме я по ширината на котлети широки 2 см.
В дълбок съд слагаме олиото, сол, пипер, лука нарязан на кръгчета, няколко клонки магданоз и сока от лимона. Разбъркваме и в тази марина слагаме рибните котлети. От време на време ги разбъркваме. Оставаме да престои около 1 час.
Загряваме олио. Запържваме в него нарязания на едро магданоз. Вадим го и го нареждаме по ръба на чиния в която ще сервираме рибата. Вадим котлетите от марината, топим ги в брашно и ги пържим до порозовяване от всяка страна.
Сервираме ги върху магданоза. Отделно слагаме в сосиера Холандски сос.
Щуката (Esox lucius) е едра хищна риба, широко разпространена в нашите води. Среща се почти навсякъде — в Азия, Америка и Европа. Достига над 150 см дължина на тялото и тегло до 20 кг. Има сведения и за значително по-едри екземпляри. Официалният рекорд е 25 кг и е поставен в езеро Греферн, Германия.[1] Женските са обикновено доста по-едри от мъжките на една и съща възраст.
Ареалът на щуката е доста широк. Среща се до 1 500 м надморско равнище. На места живее и в полусолени води. Среща се в стоящи, сладки води. Отсъства само в малките високопланински реки и потоци. Любопитна подробност в разпространението на щуката е тази, че тя се среща във водоеми, които са отдалечени от реките. Това се дължи на факта, че хайверът на щуката е доста лепкав и се пренася отводоплаващите птици. При по-големи популации на щука във водоема тя е способна бързо да унищожава зарибителния материал. Но като цяло ползата от щуката е по-голяма, тъй като тя унищожава най-вече болните и малоценни риби и направлява равновесието на екосистемата на водоема.
Щуката е обичаен хищник. Малките рибки, след излюпването от хайвера, се хранят със зоопланктон — хайвера на други риби и дребниракообразни. При достигане на размер 5-6 см щуката започва да се храни изключително с малки рибки. Не са редки и случаите на канибализъм, когато по-едрите екземпляри се хранят с по-дребните. В нейната дажба попадат също така жаби, мишки и малките на водоплаващите птици. За разлика от другите хищници, щуката се държи на определени места във водоема и напада жертвите си от засада, като след нападението се завръща на своето място. Преследването на жертвата не е работа за щуката. Характерен е също така и начина, по който тя улавя рибата, с която се храни — обикновено първоначалното захващане е напреки на тялото, след което тя я поема с главата напред. Това е следствие на определения строеж на челюстите и зъбите на щуката, които не са предназначени за дъвчене — щуката гълта жертвите си цели.
Женската, в зависимост от размерите си, хвърля 40 000 - 250 000 хайверени зърна на килограм от теглото ѝ. Те имат размер около 3 мм. Инкубационния период е 10-30 дни. Полова зрялост настъпва на около 3-4 годишна възраст. Обикновено самката се придружава от 3-4 мъжки, като при по-възрастните екземпляри броят на самците достига 6-7 и дори 8. Рибите плуват групово, като мъжките се трият постоянно в женската. Щуката хвърля хайвера си в плитчините върху водната растителност, обикновено на места, наводнени от пролетните пълноводия. Периода на размножаване е по-рано от този на другите риби във водоема. В зависимост от георграфската ширина започва от края на февруари, началото на март и продължава до края на март, началото на април.
